Международни стандарти
ISO/TC 37/SC 5 е подкомитетът на Международната организация по стандартизация (ISO), който работи по въпросите на писмения и устния превод и свързаните с тях технологии. Неговите усилия са насочени към разработване на международни стандарти за подобряване на качеството, ефективността и надеждността на услугите за устен и писмен превод в целия свят. Тези стандарти обхващат широк кръг от области — от общи изисквания относно услугите до специализирани стандарти за оборудване, обучение и специфични области на устния превод.
Устен превод в сферата на обществените услуги
Няколко стандарта на ISO се отнасят конкретно до устния превод в сферата на обществените услуги, който се нарича още устен превод в общността. С тези стандарти се определят ясни насоки както за доставчиците на услуги, така и за устните преводачи с цел осигуряване на висококачествени и етични услуги за устен превод. По-долу е представен преглед на основните стандарти.
- ISO/TS 6253:2024 — Изисквания и препоръки за програми за обучение по устен превод в общността. В този документ се определят основните умения, които се изискват в програмите за обучение по устен превод в общността, и се посочват квалификациите на преподавателите, които провеждат такова обучение. Той се прилага за жестомимични и говорими езици и обхваща консекутивния и симултанния устен превод, включително превода на ухо и устния превод на писмен текст. Надникнете зад кулисите и научете как този стандарт е разработен чрез експертно сътрудничество — слушайте подкаста Standards Speak: Language Edition – ISO/TC 37/SC 5.
- ISO 13611: 2024 — Устен превод. Извършване на устен превод в общността. Изисквания и препоръки. В този стандарт се очертават основополагащите принципи и най-добрите практики за предоставяне на услуги за устен превод в общността. Той е насочен към потребностите на различните езикови общности (говорими и жестомимични езици) и определя очакванията за качеството за крайните ползватели, клиентите и устните преводачи.
- ISO 20228: 2019 — Услуги за устен превод. Устен превод на правни текстове. Изисквания. В този документ са посочени основните принципи на юридическия устен превод, включително уменията, които се изискват от юридическите устни преводачи, и препоръки за различни юридически ситуации и видове устен превод.
- ISO 21998: 2020 — Преводачески услуги. Медицински/здравни устни преводи. Изисквания и препоръки Този стандарт предоставя насоки за устния превод на говорими и жестомимични езици в сферата на здравеопазването, като подчертава уникалните изисквания за комуникация в медицински контекст. Той се прилага както за доставчиците на услуги за устен превод, така и за устните преводачи в областта на здравеопазването.
- ISO/CD 17651-4 — Симултанен превод. Работна среда на преводач. Част 4: Изисквания и препоръки за устен превод на жестомимичен език. В тази част се определят изисквания и препоръки за проектиране и създаване на работни пространства за жестомимичен превод на място и от разстояние. Тя обхваща аспекти като видимост и зрителна линия, осветление и фон, камери/екрани, ергономия, здраве и безопасност, както и работа в екип. Научете повече за поредицата 17651 — слушайте подкаста Standards Speak: Language Edition – ISO/TC 37/SC 5.
Достъп до стандартите на ISO
Стандартите на ISO могат да бъдат закупени чрез националните органи по стандартизация или уебсайта на ISO. Същевременно онлайн платформата на ISO за преглед на стандарти дава възможност на потребителите да видят първите няколко страници на повечето стандарти безплатно. Тези страници обикновено включват разделите за въведение и определения, които дават полезна информация за съдържанието.
Участие в определянето на стандарти
Лицата и организациите, които желаят да допринесат за разработването на стандарти на ISO, могат да направят това чрез националните органи, членуващи в ISO. Всяка държава има национална организация за стандартизация, която улеснява членството и участието. Що се отнася до устния превод в сферата на обществените услуги, участието в ISO/TC 37/SC 5 е начин да се допринесе за бъдещото развитие на стандартите в тази област.
Международно регулиране
Устният превод в сферата на обществените услуги е отговорност предимно на отделните държави от ЕС, защото услугите за устен превод и тяхното регулиране са тясно свързани с националните и местните системи за управление. Този децентрализиран подход означава, че понастоящем не съществува всеобхватно законодателство на ЕС, което да се прилага конкретно за устния превод в сферата на обществените услуги. Вместо това между стандартите и практиките в отделните държави има значителни разлики, които са отражение на разнообразния езиков, културен и административен контекст.
Съществуват обаче директиви на ЕС, които се прилагат за устния превод в конкретни области, по-специално в правната сфера. Тези директиви се отнасят до услугите за устен превод, които са необходими в ситуации, свързани с правото, като например при наказателно производство или достъп до правосъдие.
Добър пример в това отношение е Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. С нея се определят минимални правила във всички държави от ЕС, за да се гарантира, че на заподозрените и обвиняемите лица, които не говорят или не разбират езика на производството, се предоставят безплатни услуги за устен и писмен превод.
Друг пример е Директива 2012/29/ЕС, с която се установяват минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Тази директива подчертава колко е важно, когато е необходимо, да се осигурява устен и писмен превод, за да могат жертвите да разбират какво се случва и да имат достъп до услуги.
Национални и регионални регулаторни практики
Регулирането на устния превод в сферата на обществените услуги и практиките в тази област се различават значително в отделните държави от ЕС, което отразява различните национални приоритети, административни структури и културно-езикови контексти. Това многообразие подчертава значението на споделянето на добри практики и насърчаването на сътрудничеството с цел справяне с общите предизвикателства при предоставянето на висококачествени услуги за устен превод. По-долу са представени няколко примера за заслужаващи внимание национални и регионални подходи за регулиране и организиране на устния превод в сферата на обществените услуги.
Норвегия: многостепенна система
Открояващ се пример е норвежката многостепенна система, управлявана от Дирекцията за интеграция и многообразие (IMDi). Това е система за сертифициране на различни нива въз основа на ясна йерархия на квалификацията и опита на устните преводачи. Системата се допълва от национален регистър на устните преводачи и поставя акцент върху непрекъснатото професионално развитие. Публичните органи се насърчават да използват устни преводачи от регистъра, за да се гарантира качеството, и по този начин се стимулира професионализацията на услугите за устен превод в страната. Прочетете повече за норвежкия модел.
Швеция: правна защита за достъп до езикови услуги
В Швеция със Закона за езиците (2009:600) (Språklagen) шведският език се определя като основен език, а на публичния сектор се възлага отговорността да гарантира, че всеки има достъп до езикови услуги. В Закона за административното производство (2017:900) (Förvaltningslagen) са посочени повече подробности относно тази отговорност. Законът изисква от публичните органи да осигуряват устни преводачи и да превеждат документи, така че физическите лица да могат да упражняват правата си, когато взаимодействат с органите.
По подобен начин, ако някой има увреждане, което сериозно ограничава способността му да вижда, чува или говори, органите трябва да осигурят превод и да направят документите достъпни. В отделно законодателство се определят задълженията на съдилищата и конкретни държавни агенции и органи да осигуряват преводачески услуги, когато е необходимо.
Нидерландия: национален регистър на заклетите устни и писмени преводачи
Нидерландия поддържа национален регистър на заклетите устни и писмени преводачи. За да бъдат вписани в регистъра устните преводачи, работещи в правен контекст и в контекста на обществените услуги, трябва да отговарят на конкретни професионални стандарти и да участват редовно в обучения. Тази централизирана система насърчава прозрачността и отчетността по отношение на услугите за устен превод.
Испания: регионални подходи към устния превод в общността
В Испания практиките за устен превод в сферата на обществените услуги често се различават в зависимост от региона. Например в Каталония Consorci per a la Normalització Lingüística насърчава услугите за устен превод, насочени към езиково приобщаване на мигрантите и хората, които не говорят каталонски. Акцентът е върху предоставянето на съобразена с културата езикова подкрепа в областта на здравеопазването, образованието и социалните услуги.
Обединено кралство: стандарти и обучение чрез професионални организации
В Обединеното кралство регулирането на устния превод в сферата на обществените услуги се извършва от професионални организации, като например института на лингвистите (CIOL) и националния регистър на преводачите в сферата на обществените услуги (NRPSI). Тези организации определят стандарти, предлагат сертифициране, например диплома по устен превод в сферата на обществените услуги, и поддържат регистри на устните преводачи. Въпреки че няма единна правна уредба за устния превод в сферата на обществените услуги, чрез тези инициативи се създава основа за качество и професионализация.
Полша: регионални мрежи от устни преводачи
В Полша общините често организират мрежи от устни преводачи, за да посрещнат нуждите на мигрантските общности. Някои градове осъществяват програми за обучение на преводачи доброволци, които работят в областта на здравеопазването или социалните услуги и предоставят езикова подкрепа в области с голямо търсене.
Турция: сътрудничество между национални и международни партньори
Подходът на Турция подчертава значението на съчетаването на ролите на националното управление и международното сътрудничество за посрещане на нуждите от устен превод, особено в отговор на предизвикателства, свързани с миграцията. В рамките на финансирания от ЕС проект SIHHAT бяха наети устни преводачи на пълно работно време в заведения за първични и вторични здравни грижи, за да се улесни комуникацията между медицинските специалисти и пациентите, които не говорят турски език. Регионалният офис на Световната здравна организация (СЗО) за Европа предостави обучение на непрофесионални устни преводачи в сферата на здравеопазването, за да им помогне да се адаптират към своите роли, а Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ) координира програми за обучение на устни преводачи в областта на здравеопазването, особено в центровете за психично здраве в общността.