Обществени услуги
Жестомимичен превод се извършва в контекста на много обществени услуги — например при среща между учител и глух родител на дете в училището, медицинска консултация или погребение. В тези ситуации жестомимичните преводачи дават възможност на лица, които са глухи, сляпо-глухи или имат увреден слух и владеят жестомимичен език, да общуват с хора, които не са запознати с този език.
При кратки срещи (до един час) без специални изисквания обикновено е достатъчен един преводач. При по-дълги комуникативни събития, като например срещи на официални лица с граждани, обикновено е необходимо поне двама преводачи да работят заедно.
Тъй като много взаимодействия в контекста на обществените услуги са между двама души, хората, които не са запознати с жестомимичния превод, могат да си помислят, че преводачът е участник. В действителност ролята на преводача е единствено да направи възможна комуникацията, а не да участва в дискусията. Неговата задача е да осигурява точен и подходящ от културна гледна точка превод, като същевременно запазва поверителност.
Жестомимичните езици не са универсални. Затова клиентите първо следва да потвърдят кои жестомимични и говорими езици ще се използват по време на срещата и след това да потърсят услугите на подходящо обучени и квалифицирани преводачи. Използващите жестомимичен език лица могат да предпочетат да препоръчат преводачи, с които работят редовно. Предоставянето на кратко описание на съдържанието на срещата помага на преводачите да се подготвят ефективно. Въпреки че преводачите могат да превеждат по широк спектър от теми, все пак е важно да се провери дали техните квалификации и специфичен експертен опит са подходящи за задачата.
Много държави от ЕС са въвели законодателство, за да гарантират, че глухите и сляпо-глухите хора и хората с увреден слух имат достъп до жестомимичен превод. Обхватът на разпоредбите варира в зависимост от държавата и може да бъде ограничен, например по отношение на броя часове, които могат да бъдат финансирани, или наличието на преводачи.
Правен контекст
Жестомимичните преводачи работят в различни видове правен контекст — от съдебната зала до полицейското управление. Преводачите трябва да притежават специални квалификации, за да работят в юридически контекст. Това обикновено може да бъде проверено чрез национален регистър на юридическите устни преводачи или сравнима национална или регионална система за сертифициране.
Преводачите са обвързани с професионален кодекс за поведение, който включва изисквания за поверителност, безпристрастност и точност. Пример за такива кодекси са кодексът за поведение на регистрантите и регулираните стажанти към националните регистри на специалистите в областта на комуникацията, които работят с глухи и сляпо-глухи хора в Обединеното кралство, и кодексът за поведение на ирландските жестомимични преводачи. В тях се:
- определят задължения по отношение на поверителността, безпристрастността, точността и професионалната компетентност (включително продължаващото професионално развитие)
- очертават механизми за управление на конфликти на интереси и жалби.
В зависимост от ситуацията може да са необходими един или двама преводачи. Изискванията относно преводаческите услуги се определят от националните правила на държавата, в която се състои производството. При наказателно производство се прилага Директива 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, включително при производство, свързано с европейската заповед за арест.
JUSTISIGNS
JUSTISIGNS е финансирана от ЕС инициатива за определяне на уменията, необходими за жестомимичен превод в правен контекст, и за осигуряване на обучение за квалифицирани преводачи и стажанти преводачи.
Проектът насочва вниманието към изключително важен въпрос: законите често се прилагат въз основа на допускания, при които не се вземат предвид глухите хора и се пренебрегва тяхната културна, езикова и социална действителност. Подобни допускания могат да доведат до неравен достъп до правосъдие и да подкопаят принципа, че правосъдието защитава индивидуалните права на глухите хора.
В рамките на JUSTISIGNS са установени няколко фактора за това, включително:
- ограничен или непризнат статут на жестомимичните езици, което води до ограничаване на достъпа до информация на всички етапи на съдебния процес
- недостатъчно разбиране на ограниченията по отношение на устния превод между два езика в правен контекст — предизвикателства, които се усложняват в още по-голяма степен при превод между говорим и жестомимичен език
- ограничена осведоменост сред практикуващите юристи за историческите, образователните и културните обстоятелства, свързани с глухите хора.
Тези фактори подчертават колко е важно да се гарантира, че използващите жестомимичен език хора имат достъп до квалифицирани жестомимични преводачи в правен контекст.